След като вчера валутата на Европа падна, тя все още има шансове за растеж, но те изглеждат доста призрачни. Предстои заседание на европейския регулатор, на което банкът е готов да осъществи това, което може да стане предпоследното увеличение в неговата безпрецедентна кампания за повишаване на лихвените проценти. Икономисти и трейдъри в подаващото мнозинство очакват, че лихвената ставка по депозити ще бъде повишена с четвърт пункт до 3,5%. Въпреки това много ще зависи от прогнозите за това, доколко още чиновниците са готови да повишат цената на заемите при текущата инфлация, която три пъти надхвърля целевия показател от 2%.
Напомням, че инфлацията неочаквано се влоши миналия месец, но базовият показател, който изключва разходите за хранителни продукти и енергийни източници, достигна четиримесечен минимум от 5,3% - това при това, че мнозина европейски политици, включително Кристин Лагард, очакват, че върхът на растежа на базовите цени може да бъде още предстоящ.
Анализаторите и инвеститорите са с единодушно мнение относно последното повишение този месец, което ще доведе до затегната парично-кредитна политика от юли миналата година с 425 базисни точки. Въпреки това е трудно да се каже какво ще стане по-нататък. Мнозина биха искали да получат отговор на този въпрос по време на днешната пресконференция на президента на Европейската централна банка Кристин Лагард. Очевидно е, че не може да се изключи повишение на заседанието през септември, особено ако обновените квартални прогнози покажат, че инфлацията остава на високо ниво.
Като говорещ днес след неочакваното повишение на лихвените проценти в Канада и Австралия - и след като Федералната резервна система вчера се въздържа от повишаване на лихвените проценти след 10 поредни повишения - председателят на ЕЦБ Кристин Лагард вероятно ще повтори, че бъдещите стъпки зависят от прогнозите за цените, базовата инфлация и от това как икономиката усвоява миналите решения на регулатора за увеличаване на цената на заемите. Напомням, че кредитните стандарти са значително затегнати в последно време, а търсенето на кредити рязко спадна - тенденции, които много негативно влияят върху икономиката и нейните темпове на растеж. Нищо не успокоява и последните данни за обема на розничните продажби в еврозоната.
Трябва да се разбере, че намеките на Кристин Лагард, че икономиката може сериозно да пострада от текущите действия или вече да има някакви проблеми поради това, ще ослабят сериозно позициите на европейската валута, която може да продължи корекцията си в двойката с американския долар, образувана вчера след заседанието на Федералния резервен банк. Що се отнася до техническата картина на EURUSD, за да запазят контрола си, купувачите трябва да защитават 1.0780 и да постигнат 1.0820. Това ще позволи да се достигне до 1.0865. Вече от този ниво може да се стигне до 1.0910, но без ястребината политика на Европейската централна банка това ще бъде доста проблематично. В случай на понижение на търговския инструмент, само в района на 1.0780 очаквам някакви сериозни действия от големите купувачи. Ако няма никой там, ще бъде добре да се изчака обновяването на минимума от 1.0730 или да се отворят дълги позиции от 1.0700.
Трябва да се има предвид, че не всички политики на ЕЦБ са агресивно настроени. В Съвета на управляващите има и тези, които придържат по-гълъбов сценарий: Пабло Ернандес де Кос от Испания и Янис Стурнарас от Гърция скоро заявиха в интервю, че очакват края на строгата политика на ЕЦБ в близко бъдеще. Доста известният френски политик Франсоа Вилроа де Гало също придържа подобен сценарий.
По-ястреби политици като Габриел Маклаф от Ирландия и Клаас Кнот от Холандия казват, че очакват нови промени през септември. Президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел и представителят на Австрия Роберт Холцманн дадоха да се разбере, че те също предпочитат да направят още една крачка.
Така че намеките на Лагард за това колко още затягания предстоят, ще изискат от нея да излезе извън обичайните си формулировки, което ще даде на пазарите нужната храна за размисъл.
Относно другите промени в политиката на ЕЦБ, очаква се банкът да обяви края на реинвестирането в рамките на старата програма за количествено олекотяване на ЕЦБ.