Пазарът отвори с много оптимизъм миналия петък, довеждайки златото и среброто до рекордни цени. Златото например достигна шестседмичен връх над 1800 долара за тройунция.
Ралито обаче беше краткотрайно, тъй като председателят на Федералния резерв Джером Пауъл спомена за нарастващите инфлационни рискове в САЩ. Той разкри, че централната банка вече е на път да намали месечните си покупки на облигации.
Пауъл каза, че докато рисковете нарастват, той се надява, че проблемите с веригата за доставки в крайна сметка ще бъдат разрешени и инфлацията ще спадне до 2%. Това накара златото да спадне с около 30 долара от върховете на сесията.
Но въпреки изявленията на Пауъл, пазарите виждат инфлацията като нещо повече от временна.
Компаниите по света са изправени пред енергийни кризи, прекъсвания на веригата за доставки и недостиг на работна ръка. Някои икономисти дори казаха, че тези проблеми ще продължат до 2022 г. и че инфлационният натиск е висок и няма да намалее в близко бъдеще.
Ръстът на инфлационните очаквания е забележим и на пазара на облигации, тъй като петгодишният процент на безвредност е на най-високото си ниво от 2004 г. насам. Много анализатори на стоки вярват, че златото ще се възстанови.
Но не всички са убедени, че стагфлацията ще бъде положителна за златото. В неотдавнашен доклад на Bank of America настоящата ситуация, въпреки по-високата инфлация, все още не е благоприятна за благородните метали. Те отбелязаха, че не всички периоди на стагфлация са еднакви. Те обясниха, че измерват стагфлацията с помощта на индекса на бедността, тоест комбинация от инфлация и безработица. Между 1971 и 1981 г. бедността предизвика два бичи пазара за злато. Но през последните месеци цените на златото и индексът на бедността се разминаха. Индексът на бедността остава под 12,5%, което в миналото допринасяше за стабилния растеж на жълтия метал.
Имайки предвид това, икономистите смятат, че трябва да изчакаме и да видим кой се оказва прав: Федералният резерв или пазарите.