Федералната резервна система успя да предложи на пазара неочаквано изненада, която буквално го изплаши. И не става дума само за повишаване на рефинансовата лихва с още двадесет и пет базисни точки, защото пазарът отдавна беше готов за това. Проблемът е в последващите изявления. Джером Пауъл направо заяви, че има възможност за още поне едно повишение до края на тази година, което от гледна точка на пазара беше най-лошият вариант на развитие на събитията и логиката предполагаше, че това ще доведе до забележително засилване на долара. Но доларът поевтиня незначително. Вълнението на инвеститорите значително бешепоколебано от думите, че няма признаци на рецесия в американската икономика и дори не се предвижда такава. И ако няма икономически спад, съответно няма основания за бърза промяна в монетарната политика към нейното разсилване. Ако ставките се запазят на високо ниво още дълго време. Но това виждане на икономическата ситуация от страна на регулатора напълно противоречи на начина, по който я виждат пазарните участници. Това несъответствие бе пълен шок за инвеститорите и беше причина за, макар и символичното, но все пак ослабване на долара. Понеже излиза, че федералната резервна система възприема действителността неадекватно. Дори самата мисъл за нещо такова е плашеща и създава прекомерни рискове.
Сега всичко ще зависи от Европейската централна банка, който трябва също да повиши своя рефинансов курс с двадесет и пет базисни пункта. До 4,25%. На пазара най-общо казано са готови за това. Но в светлината на вчерашните изявления на Джером Пауъл, последващата пресконференция на Кристин Лагард придобива още по-голямо значение. За инвеститорите е важно да разберат как оценява европейският регулатор икономическата реалност и дали я осъзнава напълно. Наистина, в момента още по-важно е не толкова колко ще се повишат лихвените проценти накрая, колкото адекватността на действията на регулатора в настоящите обстоятелства. Самите лихвени проценти, въпреки че важни за пазара във връзка с разходите по заемане на средства и доходността на различни инструменти, са още по-важни като отговорност на равнището на рефинансиране в цялата икономика. Дори и ако лихвените проценти трябва да се намалят с оглед пазарите, това може да оказва деструктивно въздействие върху икономиката, като всички ще страдат от това. Включително и пазарите. И ако думите на главата на Европейската централна банка бъдат считани от инвеститорите като по-адекватни, доларът ще се окаже под по-забележимо налягане.