Хищният уклон на Федералния резерв на САЩ беше подкрепен от всички страни

По време на втория си ден на изказване пред Конгреса, председателят на Федералната резервна система Джером Пауъл запази непоклатимостта си по отношение на още две повишения на лихвените лихви през тази година. Според неговите думи, ако икономиката продължи да работи предсказуемо, би било уместно да се извършат две повишения на лихвите през тази година. Лихвата за месец юни запазиха без промени, за да се увеличи времето за вземане на по-нататъшно решение и да се контролира инфлацията, като се запази глобалното хищническо изкушение.

Централните банки на други страни се присъединиха към ястребината позиция на Пауъл. Неочаквано, Банката на Англия повиши основната лихва от 4,5% на 5,0%. Това беше най-голямото повишение от февруари и в резултат лихвата достигна най-високото си ниво от 2008 година.

Според водещ ринен анализатор на OANDA Едуард Мойя, борбата на Банка на Англия с инфлацията ще подкопае британската икономика. В четвъртък централната банка на Норвегия също повиши лихвените проценти с 50 базисни точки, достигайки 15-годишен максимум от 3,75%. Те намекнаха, че има още едно повишение, очаквайки, че лихвените проценти ще нараснат до 4,25% през есента. Тъй като Норвегия, както и другите страни, продължават да се борят с инфлацията, това беше 11-то поредно повишение на лихвените проценти в Норвегия. Според заявлението на управляващия на Norges Bank Ида Волден Бач, ако банката не увеличи лихвените проценти, инфлацията ще се засили, а цените и заплатите ще продължат да нарастват. Швейцарската национална банка също в четвъртък повиши лихвените проценти от 1,5% на 1,75% и заяви, че лихвените проценти ще продължат да растат.

Дори Турция, която отмени предишната си неортодоксална парично-кредитна политика, в четвъртък повиши своята ключова лихва с 650 базисни точки, до 15%. Предупреди, че ще последва затегната политика.

Според водещия пазарен анализатор на OANDA Едуард Мойа, последващото повишаване на лихвените проценти от централните банки оказва влияние върху перспективите за глобален растеж, което може да превърне щатския долар в по-атрактивен средства на убежище, в сравнение със златото.