На 6 октомври Financial Times публикува статия, озаглавена "Централните банки са преследвани от страх от стагфлация". Тя съдържа следните редове: "Централните банки са изправени пред един и същ лош сън почти навсякъде: комбинация от по-бавен растеж и инфлационни скокове, които заедно заплашват със стагфлация. Досега те се борят с този проблем по различни начини."
Стагфлацията е комбинация от бавен растеж и бърз растеж на цените. Заплахата от стагфлация е една от най-значимите заплахи, тъй като е невъзможно да се борим с нея само с парични методи.
Американският министър на енергетиката Дженифър Гранхолм предложи да се използва стратегическият петролен резерв на правителството, за да се ограничи покачването на цените на бензина. Ситуацията изглежда заплашителна, тъй като ОПЕК+ отказа да удовлетвори искането на САЩ за допълнително увеличение на производството, което допринася за ръста на цените на петрола и цените на суровините като цяло.
Но нека да разгледаме какво се случва с добива в самите САЩ. След кризата през 2008 г. инвестициите се върнаха в минния сектор, което доведе до увеличаване на заетостта. Инвестициите обаче рязко намаляват от 2015 г. насам, докато броят на заетите в сектора също е намалял, а към края на второто тримесечие инвестициите и заетостта бяха на ниско ниво от 20 години.
Всичко това е вълната от безпрецедентна програма за количествено облекчаване QE, което трябваше да съживи икономическата активност в САЩ. Ако възстановяването след кризата не е повлияло по никакъв начин на физическата икономика, тогава се оказва, че има увеличение на инфлацията с едновременна стагнация на реалния сектор. Това са очевидните признаци на стагфлация. Възниква въпросът - ако правителството на САЩ не е успяло да насочи средства към реалния сектор, какво общо има ОПЕК+ с това? Очевидно ОПЕК+ няма нищо общо с настоящата енергийна криза.
Най-големите банки също започват открито да предупреждават за заплахата от стагфлация. Анализирайки макроикономическите тенденции в еврозоната, DanskeBank заключава, че забавянето на растежа става все по-забележимо, въпреки факта, че инфлацията в Германия е достигнала най-високото си ниво от 1993 г. Освен това Германия е една от здравите европейски страни, които получават газ от Газпром в рамките на дългосрочни договори, където практически няма спот компонент, което означава, че безумното увеличение на цените на газа в структурата на изчислението на инфлацията не влияе по никакъв начин.
За да се намали рискът от стагфлация, е необходимо да се окаже натиск върху растежа на инфлацията, което увеличава шансовете за по-бързо излизане от ултрамеката политика на ЕЦБ (това е аргумент в полза на растежа на еврото), като същевременно се стимулира потребителят търсене и реално производство.
Австралийската национална банка (NAB) също все по-често споменава риска от стагфлация, изразявайки същите аргументи – нежеланието на ОПЕК+ да повиши обемите на производство извън графика, одобрен през юли, ще доведе до по -нататъшно увеличение на цените на енергията, което ще допринесе за инфлацията. NAB също така обръща внимание на факта, че се развива логистична криза, някои критични индустрии, които произвеждат високоспециализирани продукти, важни за световните производствени цикли (например чипове за автомобили), по никакъв начин няма да достигнат необходимия капацитет и както е известно, недостигът винаги допринася за повишаването на инфлацията.
От друга страна, Mizuho Bank изрази становището си, че едно от основните условия за намаляване на заплахата от стагфлация е да се ограничат цените на енергията. Като се има предвид, че все още не са обявени други очевидни мерки, може да се предположи, че решението ще бъде трансформирано в политическа равнина.
Какви последици ще създаде нарастването на заплахата от стагфлация за валутния пазар? Най-вероятно в близко бъдеще може да настъпи обрат в търсенето на риск. Стоковите валути, които изглежда са настоящите фаворити, ще намалят, докато търсенето на защитни активи ще расте.
Двойката USD/CAD над нивото 1,2414 ще формира локално дъно и ще направи възходящо обръщане. Дългосрочната цел е 1,3300/50. Междувременно двойката AUD/USD ще се върне към долната граница на низходящия канал, с ключовата подкрепа от 0,6980/7000. И накрая, двойката GBP/USD вероятно ще продължи да намалява. На-близката му сериозна подкрепа е 1,3160/70.
При сегашната ситуация щатският долар ще търси ползи, тъй като все още е основният отбранителен актив. Банката на Япония отчаяно ще се съпротивлява на укрепването на йената. Еврото и франкът ще спаднат, освен ако ЕЦБ и НБГ не обявят по-бързо от предвиденото излизане от свръхмеката политика.